Блог

  • Главоболието зависи от качеството на съня

    хигиена на съня

      Изследване на Университета на Северна Каролина от 2006 г. категорично потвърждава нещо, което медицината отдавна подозира - че качеството на съня влияе значително върху честотата и силата на мигренните пристъпи. Изследователите установяват, че спазването на само 5 правила за добър сън, превръща хроничната мигрена в епизодична при почти 100% от пациентите.

      Правилата са внимателно подбрани. Част от тях имат за цел да ограничат преди заспиването и през нощта така наречените бързи мозъчни вълни (бета-вълни), които възбуждат мозъка. Други пък поддържат биологичния ритъм на бодърстване и сън - например елиминират дрямките през деня.   

      Нормалният сън на един възрастен човек се състои от 5 цикъла, всеки от които продължава по около час и половина - общо около 7 часа и половина. Всеки цикъл от своя страна има четири фази. Първата фаза е на лек сън и трае 5-10 минути, тогава човек най-лесно се събужда. През следващите три фази сънят постепенно се задълбочава, дишането се забавя, температурата на тялото спада. Когато човек се пробужда нощем, дори за да отиде до тоалетна, това обикновено се случва в първата фаза на 3-ия, 4-ия или 5-ия цикъл, когато сънят е най-лек.

      По време на сън организмът се възстановява от психическото и физическото натоварване през деня. Отделя се мощният антиоксидант мелатонин, който предпазва от рак. През дълбоката 3-а фаза на съня в големи количества се отделя и човешкият хормон на растежа, който стимулира регенерацията на клетките и тъканите. Възстановяват се имунната и нервната система. Затова пълноценият сън е жизненоважен и липсата му води до редица заболявания, включително главоболие. Ако спазвате изброените правила, със сигурност ще имате по-рядко пристъпи на мигрена, невралгия и други главоболия.

       Правила за добра хигиена на съня

    • Определете си постоянен час за лягане, който да ви осигурява поне 8 часа в леглото
    • Без телевизия, четене или слушане на музика в леглото
    • Използвайте визуализационни техники за по-бързо заспиване - представете си например, че снимате ням филм на деца, играещи на плажа. Избягвайте да мислите с думи - това води до т. нар. бързи мозъчни вълни (бета-вълни), възбуждащи мозъка
    • Преместете вечерята поне 4 часа преди лягане; ограничете приема на течности през последните два часа преди лягане
    • Без дрямки през деня
    • Осигурете си добри условия за сън: тишина, тъмнина, уютна спалня без телевизор или компютър, умерена температура
    • Отделете време за спорт през седмицата, но не късно вечер
    • Прекарвайте повече време на естествена светлина
    • Не вършете умствена работа вечер - не стойте на компютър, не се занимвайте със сметки, спорове и т. н. Използвайте вечерните часове за разпускане със забавни разговори, разходки и др.
    • Избягвайте алкохол и кофеин следобед 
    • Избягвайте ярка светлина вечер, особено в часа преди лягане.
    • Ако през нощта се събудите и до половин час не успете да заспите отново дори с помощта на визуализационни техники, може да станете и да се разходите на тъмно, докато пак ви се доспи в началото на следващия цикъл

      Изследванията показват, че не е достатъчно да се спазват само едно или две от правилата, но ако човек се придържа към пет или повече, със сигурност значително ще намали пристъпите на главоболие.   

      Счита се, че това се дължи на оздравителния ефект на съня, от една страна върху мозъка, а от друга - върху периферните нерви, артерии и мускули около главата, което ги прави по-устойчиви на дразнения през деня.  

      Качеството на съня е сериозен отключващ фактор за мигрената, но в повечето случаи тя все пак се дължи на други конкретни причини, които трябва да бъдат точно установени от специалист (например притиснат периферен нерв около главата).

      Повече информация и съвети може да намерите на страницата ни Хигиена на съня.

  • Мигрена или невралгия

    мигрена и тригеминални нерви
    мигрена и окципитални нерви

      Понякога хората ни питат каква е връзката между тригеминалната или окципиталната невралгия и мигрената. Тригеминалната и окципиталната са двете класически невралгии (невралгични болки), засягащи главата. Двата тригеминални нерва (ляв и десен) чрез множество разклонения осигуряват чувствителността на лицето, челото и скалпа около слепоочията. Окципиталните нерви пък са отговорни за скалпа в задната част на главата и темето. Най-новите проучвания показват, че мигрената също се провокира от увреждания (невропатии) на клонове на тези нерви. Разликата е, че при тригеминалната и окципиталната невралгия увреждането е в основата на нервите (притискане от артерия дълбоко в черепа на корена на тригеменалния нерв или тригеминалния ганглион, или притискане от прешлените в гръбнака на корена на окципитален нерв), докато при мигрената увреждането е по разклонения на тези нерви извън черепа и гръбнака.

      Типичен пример е мигрена с пулсираща болка в слепоочието, при която аурикулотемпоралния (Auriculotemporal) клон на тригеминалния нерв (вж. диаграмата) се дразни от минаващата над него темпорална артерия. При притискане с пръсти на артерията в началото ѝ, пред ухото (където тя може да се напипа по туптенето ѝ), болката отслабва.

      Друг пример е приклещване на окципиталния нерв при преминаването му през мускулите във врата (вж. долната диаграма). Анатомията на нервите около главата и точките, където обикновено се получават такива притискания и увреждания, са вече добре изследвани.  

      Симптомите на тригеминална невралгия са много тясно дефинирани и включват много силна, стрелкаща, електрическа или пробождаща остра болка по протежение на един или няколко клона на тригеминалния нерв. Почти същото важи и за окципталната невралгия. Така дефинирани, тези две невралгии са в ярък контраст с другите главоболия - мигрена, тензионно и клъстерно, чиито симптоми са по-неспецифични и до голяма степен се припокриват. 

      Редица проучвания през последните десет години, както и нашия опит, показват, че при повече от 90% от пациентите с първично главоболие (мигрена, клъстерно и др.) се откриват такива невропатни точки, отключващи главоболието. Лесно е да се тества дали то е причинено от раздразнен или увреден нерв в дадена точка - достатъчно е да се ижектира местен анестетик (лидокаин) подкожно до нерва около точката. Ако главоболието спре или значително отслабне, значи се провокира от травма на този нерв. Опитни невролози могат да идентифицират тези места до голяма степен и по оплакванията на пациента и чрез опипване (палпатация). Нерядко човек може да има няколко такива точки. Причините за тези увреждания на разклоненията на нервите са различни: особености в анатомията по рождение (като по-тесни каналчета, през които нервът минава между мускулите и костите на черепа, или преплитане с артерия); спортна или друга травма; операция, тумор и др. 

      Когато установим подобна периферна причина за главоболието, лечението обикновено е комплексно и включва неврална терапия на засегнатия нерв чрез "блокади", а когато става въпрос за големия окципитален нерв - и определени промени в движението и стойката на тялото в ежедневието, че той да не се дразни. Същевременно част от лечението е насочено и към повишаване на болковия праг на централната нервна система и подобряване на общото здравословно състояние на организма. При почти всички пациенти тази терапия води до значително разреждане пристъпите на главоболие, а понякога и до пълно излекуване.

      При някои пациенти обаче, нервът е дотолкова притиснат и травмиран, че пристъпите не могат да се разредят достатъчно. В тези случаи е подходящо да се пристъпи към хирургическо освобождаване (декомпресия) на нерва. Целта е да се освободи нервът от притискащите го тъкани, като оплетена артерийка или срастване, да се разширят каналчетата, през които минава и т.н. Ефектът от тези операции обикновено е много добър, като при около 50% от пациентите се постига пълно излекуване, а при повечето от останалите - значително разреждане на пристъпите. 

     

  • Главобoлие и ергономика

      Много хора с главоболие са забелязали, че често пристъпите им се появяват след продължително стоене в неудобна поза или пък многократно повтаряне на едно и също движение. Тогава обикновено усещат внезапно схващане, дразнене или болка в шията, след което веднага или постепенно се появява и главоболието. През последните години се установи, че често причината за първичните главоболия, особено за тензионното и мигрената, са именно притиснати и раздразнени периферни нерви на врата и около главата.

      Тези тънки нерви осигуряват чувствителността на скалпа и лицето. Те преминават между мускулите, сухожилията и артериите на врата и лицето и често биват раздразнени от тях. При продължителна неудобна поза, например пред компютър, при гледане на телевизия, четене в легнало положение и др., е вероятно някой вратен мускул да се схване и да приклещи окципитален нерв. Това може да раздразни и тригеминалния нерв и да отключи главоболието. За този тип главоболия се казва, че са цервикогенни - т.е., произхождат от шията.   


    Тригерни точки
    Тригерни точки в трапецовидния мускул и
    областите на отразена болка
    Ергономика и мигрена
    Неправилни пози при работа с компютър 
    Общото при тях е протягането на врата напред и обратната извивка на шията

      При многократното повтаряне на определени движения, например навеждане да се вземе нещо от пода с ръка, опериране с мишка и др., също може да се стигне до приклещване на нерви във врата. Често тези главоболия са едностранни - боли едната половина на главата. Понякога болката може да се премести в другата половина. Пристъпите отдясно обичайно се предизвикват от позите, при които вратът се огъва надясно и надолу:

    • придържане на телефонна слушалка между главата и дясното рамо;
    • работа с монитор, който не е на нивото на очите;
    • гледане на телевизия или четене на книга, излегнати наляво;
    • навеждане към пода с лявата ръка;
    • придържане на смартфон или книга към очите и др.

      Ето защо ергономията на работното място и у дома е много важна. При работа с компютър е добре да се спазват някои правила:

    • горният ръб на екрана на монитора да е на нивото на очите при изправен гръб;
    • да не се седи с протегнат врат към монитора (вж. диаграмата по-долу);
    • столът да е с облегалки за лактите, за да не се напряга трапецовидният мускул, придържащ рамената;
    • екранът на монитора да не е прекалено ярък.

      Много полезна при сервикогенни главоболия е кинезитерапията, насочена към отпускане и възстановяване на кръвообращението на засегнатите мускули на главата, шията и горния дял на гръбнака. Важно е да се отбележи, че има различни видове кинезитерапия и някои не са подходящи при главоболие. Центърът по главоболие предлага кинезитерапия, съобразена със спецификата на главоболието на всеки пациент.  

Запишете се за преглед

Ако имате въпроси, или искате да запазите час за преглед, обадете ни се на 0700 300 71 или на 0888 469 239.